Гранитогрес е името на аморфна маса от каолин, кварц и фелдшпат, размесени с минерали, на които се дължи еднородната текстура и равномерният цвят. Той е създаден като иновативен продукт с устойчива структура и визия, наподобяващи различни облицовъчни материали: дървесина, дялан камък, керамика и дори материали като кожа.
Устойчивостта си, материалът дължи на техниката на производство: пресоване под налягане 400N/см2 и печене на 1200-1300°С. Резултатът е твърда, непорьозна, водоустойчива, топло- и студоустойчива маса (–50°С), която запазва цвета и текстурата си. Тя открива широко приложение в изграждане на интериорни и открити настилки. Залепването и фугиране на гранитогрес са технически процеси с особености, от които зависи изграждането на здрава и функционална настилка.
Полагане и фугиране на гранитогресни плочи
Независимо на какъв вид гранитогрес се спрете: глазиран, полуполиран, полиран, матиран и с естествена релефна текстура, за стени и подова настилка, продуктът се представя в търговски вид като плочи. Специалните качества на този продукт започва още от оформянето му. Формоването на плочите се извършва със специален диск с диамантено острие или машина за водно разрязване, която оразмерява чрез силна струя с изключително високо налягане (1300 – 4000 bar), от чиста вода или вода с абразиви.
Лепенето на гранитогресните плочки също се отличава със специфични особености. Гранитогресът се залепва трудно с лепило на водна основа, поради водонепропускливостта си. Лепилата, които осигуряват най-добро сцепление на плочите с основата, са продукти с висока еластичност и якост и с минимална склонност към приплъзване и по-бавен период на изсъхване, който позволява коригиране.
Такъв тип са флексовите лепила и залепващите смеси на циментова основа. Те са подходящи за фиксиране на облицовка, подложена на температурни въздействия, които променят текстурата на материалът. В такава ситуация той лесно би се разлепил, ако не е фиксиран със залепваща смес с висока якост.
При нанасяне на лепилото се внимава за поставяне на равномерен слой върху цялата повърхност на плочката. Това осигурява устойчивост при натоварване на всяка точка от настилката. Издутините под плочите биха могли да причинят спукване при повишен натиск. Фугирането – процесът след залепване на плочата, е също толкова значимо за здравината, а и за визията на облицовката.
Фуги
Фугата – разстоянието между всеки две съседни облицовъчни плочи, поема натоварването от механични въздействия (стъпване, удар, тежки предмети и др.), температурни промени, влага, и оказва голямо влияние върху естетичната визия на облицовката. Фугите се запълват със специална фугираща смес, която се поставя след напълно изсъхване на лепилото. Ширината им и съставът на запълващата смес, се определят от видът на облицовъчният материал.
Фугата при гранитогресни плочки е с увеличена площ, в сравнение с керамика или теракота, и причината е в по-големият размер на отделните плочи и в използването им в открити пространства. При стандартна широчина от 1,5-3 мм., гранитогресните фуги могат да достигнат над 5 мм., а през определена площ се оформя дилатационна фуга с ширина 8-12 мм. Целта е осигуряване на достатъчно солидна база, защото гранитогресът се формова на по-големи плочки, и освен това често е подложен на по-голямо натоварване, като външна настилка.
Подходящият материал за запълване е високоеластичен, жилав, водо- и мразоустойчив. Такива са смесите с цимент и добавки за гладка повърхност, както и киселинноустойчивите смеси. За дилатационните фуги се използват полиуретанови и силиконови уплътнения. Търсени предимства са и антибактериалните свойства, особено за външни пространства и помещения с повишена влажност.
Полагането на сместа е последвано от внимателно подравняване и оформяне. След изсъхване, с влажна гъба или плат се почистват остатъчните налепи върху плочите, както и повърхността на фугираните пространства. Втвърдяването на сместа обикновено отнема около 24 часа.