Гипсокартонът е покритие за всяка интериорна стена, окачени тавани и някои домакински съоръжения, предпочитан предимно заради влагоизолационните си свойства. Класическата гипсокартонова плоскост е гипсова сърцевина, скрита между две картонени (хартиени) рамки.
Различното оцветяване на хартията е вид маркировка за съдържанието на ядрото. Белият цвят обозначава класическият гипс (GKB), зеленият нюанс маркира силно влагоустойчивата смес със силикон (GKI), а розовият е признак за пожароустойчивото съдържание от стъклени фибри (GKF). Стъкло и много твърда хартия заместват листите от стандартните варианти.
Монтаж на гипсокартон е необходимата “подложка” за облицовъчен материал, която покрива водопроводните и канализационни тръби и подовата замазка, предпазвайки стени и под от просмукване с влага. Влагата е основният враг на градежите, която е в състояние постепенно да разруши дори и устойчиви естествени материали като камък и дървесина. Помещенията с висока влажност на въздуха често са застрашени от развитие на мухъл и плесени.
Мухълът и плесените са тип гъбична структура, развиваща се при повишена влага и по-ниски температури на градежа. Единични спори оформят мицел, който постепенно се разпространява от преходните ъгли на съседни стени, върху обширна площ. Stachybotrys chartarum – черно-зеленикавият налеп със слузеста текстура, е сред най-вредните за дихателните пътища микотични образувания. Предотвратяването на развитието му засега е постигнато единствено чрез изолиращи плоскости, сред които най-ефективни са гипсокартоновите.
Правилно монтиране на гипсокартонови плочи
Плочите от гипсокартон се монтират върху изравнени и идеално почистени повърхности. Монтажът е възможен върху метална, дървена и бетонна зидария, чрез коване и залепване. Процедурата може да се извърши самостоятелно, но професионалното изпълнение гарантира качество и солидна изолираща основа, осигуряваща дълготрайна облицовка.
Основните предназначения на гипсокартоновите плочи са за покритие на стена (предстенна обшивка) и таван. Прикрепването им се извършва с определени монтажни инструменти – винтоверти, нивелир, перфоратори, ренде, ножица за ламарина, и задължителните шпакловъчна и фугопълнителна смес.
Плоскостите се изрязват в зависимост от размерите и разположението на стената (таванът), и се избира плътността им – еднослоен или двуслоен лист. Специалистите препоръчват монтиране на двоен пласт, особено в пространства с повишена влажност и при материали от хартия и гипс, при които съществува риск от скъсване.
След изрязването на плоскостите, ъглите им се изглаждат и оформят с ренде или шкурка – ръбовете им трябва да придобият естетичен и гладък вид. Те се монтират към носеща конструкция (метал, дърво) чрез рапидни винтове или се залепват посредством специално лепило. Винтовете се поставят през 25 см., а разстоянието между всеки две съседни плоскости се определя според местоположението на инсталацията.
Тя се изгражда с CD и UD профили (UV и CV при преградни стени). UD (UV) плочите се дюбелират и изграждат рамка, в която се инсталират другите два типа профили. При облицоване на преградна стена, към гипсокартонът се прибавя и шумоизолиращ пълнеж (вата). Фугите между гипсокартоновите плоскости се почистват и запълват със специална смес, след изсъхването на първият слой от която (след 24 ч.), процедурата се повтаря. Накрая плоскостите (и винтовете) се шпакловат и са готови за облицовка.