Поставяне на гипсокартон е услуга, която е необходима с практическа и естетична цел. Процесът е съпътстван от няколко последователни стъпки, а за обяснението му, трябва да обясним характеристиките и свойствата на гипсокартонът.
Материалът е строителна плоскост (плоча) от два листа хартия или картон, между които се намира ядро от гипс, с обичайна плътност 0,6 -2,5 см. Така оформената плоча се среща в няколко разновидности, които се различават според сърцевината си – класическа, водоустойчива, пожароустойчива гипсова маса. Те се класифицират чрез оцветяването на рамкиращите листове:
- Бял – стандартен;
- Зелен – водоустойчив;
- Розов – огнеустойчив;
- Жълт – висока степен на твърдост;
Хартиената рамка понякога отсъства, а гипсът в ядрото е “запечатан” със стъклофазерни нишки или пластина олово. Дебелината на плочите е също в няколко варианти, за нуждите на различни видове строителство: основа за облицовка, декоративни елементи и др. – 6/9/12,5 мм. Защо да изберем гипсокартон?
Гипсокартонът допринася за затопляне на помещенията и за шумоизолацията им. Водоустойчивите варианти предпазват облицовката на стена и таван от въздействието на влага, като я абсорбират, и също така, са изградени от специални противогъбични, а понякога – и бактерицидни вещества. Той поема определено количество въздух, тъй като е порьозен, което го поддържа функционален.
Огнеустойчивите модели със стъклофибърни рамки пък са подходящи дори за излагане на открит огън. Гипсокартонените плочи са подходящи за монтаж върху метална основа, дърво, камък, зидария, циментовопясъчни мазилки, замазка и дори кирпич. Повърхността им позволява полагане на боя, декоративни мазилки, плочи.
Как се поставят гипсокартонени плоскости
За ползотворна и дълготрайна експлоатация, гипсокартоновите плочи се монтират цели. Те може и да се изрязват/отчупват изключително внимателно, след което ръбовете се изглаждат с шкурка/ренде, и плоскостта е готова за прикрепване. Прикрепването се извършва с гвоздеи, винтове и чук, бормашина/винтоверт, когато се поставят върху метални повърхности, както и чрез залепване, със специални гипсови лепила, с висока еластичност, якост и плътност. Залепващите смеси често се подсилват с поддържащи винтове и дюбели.
Монтирането на гипсокартонови плочи завършва с фугиране – запълване на пространствата между плочите с фугираща смес. Тя се изравнява и шпаклова след изсъхване. Фугите се “армират” със специални хартиени ленти, които поддържат шпаклованата смес еластична и здрава, предотвратявайки рискът от поява на пукнатини.
При наличие на външни/вътрешни ъгли на повърхността с гипсокартонови плоскости, те се уплътняват – отново с шпакловъчна смес и уплътняващи ленти, изработени от хартия, и от по-устойчивите и подходящи за ъглови пространства, стъкловлакнест материал или метал. Сместа се подравнява с шпакла, а лентата се притиска плътно в нея. Укрепването на ъгловите зони е необходимо както за здравината на облицовката, която ще се монтира върху плоскостите, така и за естетична визия.
Какво можете да поставите върху гипскартонени “подложки”? Бои, варови и декоративни мазилки, тапети, керамични и теракотени плочки, PVC ламперия и др. Единственото условие е, преди започване на облицоването, закрепените гипскартонени плочи да се покрият с грунд, който трябва да е идеално сух, преди последващите процеси. Самият гипскартонов материал също се изолира от влага, която му въздейства негативно, освен ако не е от влагоустойчивият модел. Той задължително се монтира на отстояние няколко сантиметра от подови настилки, за избягване на просмукването с влага.